...и днес замръзнах. И ме няма.
Видях тъгата ти - зелена тишина
под сянката на обич непосилна.
Очите и - очите на жена,
която трудно се превръща в минало.
Видях тъгата ти. А ти видя ли мен?
Едно оранжево цветче надежда,
което с тънко коренче плете
една непоносимо друга нежност.
Което се опитва със листа
да бъде слънце, тука, под земята.
Което се преструва, че не знае
че дните му до теб са страшно кратки.
Тъгата ти, със тежките очи
не иска да го виждаш. И го къса.
И после най-измамно ти шепти
и връзва нишките в душата ти на възел.
А онова оранжево цветче
навярно можеше и камък да разпука.
Да се протегне към едно небе
погалено от утринния въздух.
И после в шепите ти двете му ръце
привечер доверчиво да се сгушат...
Но забрави... Останал си далеч
в зелената тъга до смърт заслушан...
Събота, Февруари 14, 2009
Понякога по мен полепя скреж...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 провокирани думи:
Много красиво пишеш...
Удоволствие е да те чета!
Благодаря ти!
и е взаимно :)
това е една от най-често преповтарящи се случки- жалко за цветчетата.. реверанс...
М., не толкова за цветчето, колкото за човека с тъгата.
Цветчетата имат глупавия навик да цъфтят :))
удоволствие е за мен визитата Ви тук :)
Sometimes white frost is sticking on me ...
( and today I got frozen and I disappeared )
I saw your sadness - that green coloured silence
under the shades of love - difficult , hard
Her eyes like the eyes of a woman in violet
that can hardly become a past in her heart
I saw your sadness, and did You see me ?
an orange flower of hope and love blooming
down its roots it was weaving trying to be
another diffucult gentle, soft,tender soothing
and then It was trying with its tender leaves
to be The Sun right here on the mother Earth
as if not knowing , that's how it may seem
that days next to you are short, like rebirth
You sadness with her heavy , deep eyes
refuses to see it and tears it then
and whispering to you , but only true lies
and tying the threads in a knot, as It can
and this orange flower - so fresh and so tender
may have been able to crack up a stone
to reach out the sky and then to send it
to you pampered by the fresh air alone
And then in your hands to cuddle so trustfully
and gently embrace its two little palms
well ... forget about it, you're so far, you are rusting
in the green coloured sadness , listening deadly psalms...
------------------------------
Oпитвах се .. опитвах се ...и все не се получаваше това, което искам ....
това ( горе ) се надявам да е ...станало ....
о, аз вярвам, че и другите опити са били красиви. Даже съм убедена :)
Но е трогателно, когато знаеш, че някой се старае :)
Благодаря!
Публикуване на коментар