Така съм си свикнала - да вярвам в измислици.
И също - да виждам крилати коне.
От малка говоря езика на птиците.
И мога от всичко да правя небе.
От разни случайно родени мълчания
сглобявам си приказка. Или пък стих.
Звездите ми кацат нощем на рамото.
На другото - рошаво Слънцето спи.
Не вярвам във хората. Но вярвам във приказки.
Преди бях вълшебница. Но вече не съм.
Порастнах. И вече съм малко по-истинска.
И ти ще се влюбиш във мене. На сън.
Понеделник, Ноември 09, 2009
...или наистина
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 лунни лъча минаха от тук...:
... or in reality
I am used to believing in fairy tales
and I'm used to seeing horses with wings
I learned the language of birds since youth days
and I can create of anything sky that blinks
Out of so many randomly born silent words
I assemble a tale or sometimes rhymed lines
The stars at night on my shoulder perch
and on the other the Sun often declines.
I don't trust in people, I believe in all tales
I was a sorceress, but now I am not
I grew up and now I;m less real - one tells
you'll fall in love with me while I sleep in my cot ...
Тук може би коментирам обещанията ти от другото място.
Днес в абсолютния хаос на стари писма, бележчици и картички, които разглаждах открих една телеграма. Съквартирантката ми беше решила да ме изненада за рождения ми ден. Каза ми чао и тръгна към града, в които живееше. На другия ден имах рожден ден и получих телеграмата й. Тогава имаше телефони, е-маили и смс-и, но тя беше решила да ме изненада по този начин.
На телеграмата пишеше: "Дано го откриеш по-скоро. Обичам те." Беше преди седем години. Седем години за мен означаваха "по-скоро". Пожелавам ти да си в края на твоите. Странно е, че точно преди толкова години си го представих как изглежда. "Дойде" съвсем неочаквано една нощ и просто знаех, че ще е Той. Вярвай! Стискам ти палци!
Здравей :)
А аз вчера като си прочетох обещанията, се сетих, че такъв човек сигурно няма. Обаче, тъй като има чудеса, току-виж се случило някое :))
А дали тайната не се крие в думичката 'неочаквано'? Защото всичко хубаво се случва точно когато не очакваш...Понякога се чудя дали да не спра да очаквам. И може би тогава ще дойде :)
Благодаря ти!
Още не съм измислила как да се обръщам към теб :(
Ян, мерси, много!
Публикуване на коментар