Помислих си,
че някой е разшил крилете му
и за това не може да лети.
Очите му - две мънички небета -
говореха, когато замълчи.
Вървеше сам накрая на Земята.
А аз си мислех колко съм сама.
Добре, че има гълъби и вятър,
защото няма време за писма.
И аз му казах, колко ми е тъжно
за неговия полет неуспял.
А той ми се усмихна, като пусна
две шарени, големи хвърчила.
Оказа се,
че сам си е разшил крилете.
И сам се е оставил без небе.
За да направи хвърчилата. Двете.
И просто да ги подари на мен.
Вторник, Ноември 10, 2009
Може би ще се случи...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 лунни лъча минаха от тук...:
Maybe It will happen ...
I thought that someone has unstitched his wings
and that is why He just couldn't fly
His eyes were in fact two very small skies
and they were talking when silence came by
He was walking alone - the far end of world
and I was thinking how lonely I was
It's OK that doves and the wind there were
because for letters no time there was
And then I told Him how sad I have been
because of his flight that somehow has failed
he smiled at me and then I have seen
two colourful kites in the sky - he has sailed
It happened that he ...has unstitched his own wings
and He has left ... himself with no sky
to make these two kites and just to bring
all their colour to me ...That is why ....
=======================
Maybe it is already happening ....
И с хвърчило, и без него ти можеш да летиш. Думите ти ги носи услужливия вятър, който подозирам, също се влюбва безметежно в тях.Гълъбите пощальони могат да носят в човчиците си само по една дума , защото твоите думички са истински и поради това са горещи като рубинени сърца.
Така че, браво на майстора на хвърчила.Жертвата със сигурност си е заслужавала.
Ян, мерси :)
Ако се е случило ... тъжно :(
Изтървала съм момента.
Принцесо, вятърът е предимно в главата ми :D
Прегръщам те!
не , не се е ...
може би ...
се случва или е на път
да се случи
======================
Публикуване на коментар