Есента се усеща по
вкуса на небето.
И по ранния син полуздрач.
По маршрута на птиците.
По звука на крилете им.
И по тихия глас на дъжда.
Има само минути
до края на лятото.
Само резенче слънце остава.
И Септември рисува
жълтинки по листата.
А Денят мълчешком изтънява.
Този град става тъжен.
И във малките улички
скрива късчета лятна любов.
Но такъв го обичам.
Много. И повече.
Светлосин. Незабързан.
И мой.
