И пак започвам да се будя рано,
преди да е приключила нощта.
И пак се чувствам страшно неразбрана,
изгубена и истински сама.
Светът отново е свиреп и остър,
а хората са кукли на конци.
Тъгата ми, оголена до кости,
сияе в мрак от гаснещи звезди.
На кой да кажа... никой не разбира,
че идва Истинската Тишина.
След нея сигурно ще се събудя жива,
за да погледам края на света.
От първия ред
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Трошиш на суетите стените и човъркаш на хората в душите!
ОтговорИзтриванеНе спирай да пишеш!!!
Трошиш на суетите стените и човъркаш на хората в душите!
ОтговорИзтриванеНе спирай да пишеш!!!
From the first row
ОтговорИзтриванеI start waking up very early
Before the night has already gone
I feel so much misunderstood
So lost, so lonely and alone
The world is fierce, cutting like a knife
The people are nothing, but mere puppets
My sadness – is biting to the very bones my life
it sparkles like fireflies in the sky - a dark bucket
Whom should I tell … no one understands
That the real Silence is just round the corner
After Her, I will wake up, I will be alive
To see the way our one world is falling
From the first row
ОтговорИзтриванеI start waking up very early
Before the night has already gone
I feel so much misunderstood
So lost, so lonely and alone
The world is fierce, cutting like a knife
The people are nothing, but mere puppets
My sadness – is biting to the very bones my life
it sparkles like fireflies in the sky - a dark bucket
Whom should I tell … no one understands
That Real Silence is just round the corner
After Her, I will wake up, I will be alive
To see how our one world is falling …