Да ти разкажа...

на Gentiana , заради "Разказвай ми..."

Когато се здрачава, става липово.
Луната си краде въздишки макови.
А облаците сплитат се в косите ти
и дърпат мислите ти пак нанякъде.

Но пак е светло. Влюбен вятър
съблича трепкаво листата на брезите.
А ти ме слушаш. Както някога.
Така се чувстваш...Не, не питам.

Боли ли те? Боли ли те, момиче?
По миглите ти кацат водни сферички.
Мечтите ти - копринени мечти...
Видях крилете ти. Криле на феичка.

Въпросите ти искат светлината.
А отговорът е калинка седемточкова.
Целувка-пеперуда имаш в дланите.
Усмихва се Душата-водно конче...

1 коментар:

  1. I'm gonna tell you

    to Gentiana , because of her "Telll me "

    When dusk is near ,outside's like a linden
    The Moon is stealing whispers of poppies
    the clouds are in your hair, with the wind and
    pulling your thoughts ,some of them sloppy

    But it is light outside ,the wind's in love
    and it undresses the leaves of the birch
    and you are listening to my flutter of dove
    you're feeling ...no questions I ask in a church...

    Does it hurt you...? Does it hurt ,my little girl ?
    On your lashes water bubbles are now landing
    and your dreams are velvety and made of pearl
    I saw your wings -they are like fairy that's gliding...

    The questions are now searching for the light
    the answer is one - it's a small lady-bird
    in your hands you're keeping a kiss-butterfly
    the soul is smiling - like a dragonfly spurred...

    ОтговорИзтриване