Достатъчно...съвсем

Той е като мен. И чува пеперудите.
Като него съм. И виждам музика.
Той рисува вместо птици - думички.
Аз му пиша с мидички. От букви.

Той познава в мене минзухарите.
И глухарчето. И котката в очите ми.
Знае ме, когато стана пареща.
И е синоптика на сълзите ми.

Аз познавам в него само топлото.
И утехата, след летните ми бури.
Зная го единствено до толкова,
че да го обичам до безумие...