тази, която я няма

Аз съм нощна. И лунна. И вятърна.
Мен ме няма в света на човеците.
Аз побирам във шепи Земята ви.
После плача. Изгарям. И светя.
Тихо галя небето със длани
и оставям звезди - отпечатъци.
Аз съм полярно сияние.
И прозрачният кръг на дъгата.
Аз съм друга. Антиматерия.
Аз съм просто космичен шум.
Аз съм първият дъх на Венера.
И съм всичко, което не съм.