Свърши, мое тъжно слънце.
Не разбра ли...
Всичко свърши.
И любов, и нелюбов.
Вдишвам този безутешен залез
и ми става някак... все едно...
Празно е от цели сто живота,
през които вярвах, че си с мен.
И преглъщах разнолики болки.
И обичах мимолетни ветрове.
Но сега и мен ме няма. Кой да вярва
в някакви случайни чудеса...
Свърши, слънце. Толкова е празно
тук,
където беше
любовта.
