Място за теб

Забравям те преди да се събудя.
Оставям те да бъдеш само сън.
Предвидила съм дните си за друго.
Не съм те вместила във тях. Не съм.
Запълнила съм ги с листа от кестен,
с врабчета и с мелодии от дим.
Заета съм да сътворявам есен
(понеже в мен от векове вали).
Заета съм. Денят е твърде кратък
за целия ми списък с чудеса.
И само нощем двете със Луната
те връщаме в Земите на Съня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.