Хартиени криле

Във сърцето ѝ спят изтощени сълзи.
Нямат сили да стигнат очите.
За това днес навярно не ѝ се мълчи.
Пише думи, които отлитат.
Нямат точно конкретен адрес,
нито има кой да ги чака.
Една стара любов им рисува криле
върху някакъв лист от тетрадка.
Тя мълчи и рисува. Думи, сълзи.
После сгъва листа. Самолетче.
От прозореца литва и самотно хвърчи
към едно безадресно "далече" ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.