Нощта, небето и ти

Ако искаш вярвай, но небето
беше звездно точно по Ван Гог.
От думите ти цялата засветих.
И сигурно от мъничко любов.
Навън нощта се скри във гласовете
на птиците, родили пролетта.
А аз приличах на щастливо цвете,
невярващо в лъжите за студа.
И после стана тихо, но във мене
остана чувството за куп звезди,
за липса на пространство и на време.
Любимото ми чувство - Ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.