Нощ като всяка...

Как ми липсваш насън... не е истина.
Затова не обичам да спя.
Със Нощта във синхрон прелистваме
"Антология на една Тишина".
А високо над нас свири музика -
романтичен облачен рок.
Тъмнината, внезапно пропукана,
сипе радостно звезден поток.
Няма смисъл да спя... Тези сънища
все ме водят обратно при теб.
Нямам време и място за връщане.
Имам цяло бездънно небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.