Напълно не на място

На юли слънцето прогаря тайни знаци
по кожата ми, плачеща за вятър.
Копнея да се върна у дома си.
Не знам къде е. Не е на Земята.
Навярно е далече. Не си спомням.
Един човек поиска да остана.
И после си отиде. Аз не мога.
Изгубих усет за звезди и разстояния.
Сега съм като хората - зависима
от времето, от другите... от всичко.
Но най-боли от простичката истина,
че тук отдавна никой не обича.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.