Минута за завръщане

Небето се разпада в едри капки
и няколко нюанса синева.
Кой казва, че ще бъде кратко?
Аз упорито вярвам във дъжда.
Разбирам думите му. В мене оживяват
ефирни разкази за Облачния свят.
Тъгите ми се давят във забрава
във ниското на грубата Земя.
И ти потъваш с тях - далечен спомен
за някакъв обичал ме човек.
Дъждът вали. Валим с дъжда нагоре,
към корените на Дома-небе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.