Себедостатъчност

Септември е жена, която крачи
по тихи плажове на края на Земята.
Не знае как, но все намира начин
да съхрани идеята за Лято.
В косите и живее дълъг вятър,
напяващ заклинания за Есен.
И тя изпраща птиците, когато
дочуе хлад в среднощните им песни.
Измисля Слънце.
После Дъжд.
После обратно.
Но нещо винаги не и достига.
Септември е една жена, която
забравя всичко.
И не помни никого.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.