Почти така е

Над мен небето тихичко възражда
една изящна есенна Луна.
И аз разбирам, че това е важно,
а всичко друго - само суета.
Забравям те. Забравям те полека.
Носталгията се превръща в дим.
Угасваш и в ума ми, и в сърцето.
На твое място греят куп звезди.
Да, беше трудно. Беше много дълго.
Изгубила съм сякаш векове.
Сега внезапно чак ми стана хубаво -
с една Луна съм по-далеч от теб.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.