едно внезапно откровение

Но да знаеш със сигурност - пак ще избягам.
Нещо в мене копнее за Някъде Там...
Нещо в мен се взривява. А после се стяга.
И когато съм с хора, се усещам сама.
Нещо в мен има древния глас на комета
и припява забравен космически химн.
Но опитвам, все пак, да се влюбвам в човеци.
А е трудно, повярвай. И ужасно боли.
Ако можех да бъда съвсем по-различна,
щях да бъда, навярно. Но ето - не съм.
Аз съм тук по случайност. И съм тук да обичам.
Точно теб да обичам в този мой земен сън.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.