Някакъв кораб пристига и свири.
Декември мирише на сняг.
Познавам десетки нюанси на сивото.
И само един на нощта.
Луната тежи във небето, препълнена,
препила с космичен прах.
"Отсрещният бряг е изгърбен от хълмове."
(Говоря си с морския фар.)
Броя си звездите, мечтите и роклите.
И всички са минус една.
Живея в черупка от някакво охлювче.
Бронирана срещу света.
Пришивам си синьо мънисто на чувствата.
Да пази от лоши очи.
А после раздавам на шарени късове
душата си.
И не боли.
>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар