Новолуние

Тя вече няма време за сънуване
на някаква измъчена любов.
Един дъждовен облак я целува,
ала на нея и е все едно.
Събрала си е цяла шепа щастие
и гледа от високо на Света.
Преражда се във себе си - прекрасната,
блестяща нежно госпожа Луна*.
Оглежда се, оправя си косите
и бавно качва своето небе.
А Вие сте обречен да сте зрител.
Изгубихте я, господин Човек.

*"Госпожа Луна", Паул Линке

Нощта, която те чакаше

Добре че е дъждът, защото
Нощта се чувства дяволски сама.
Една Луна проблясва във окото ѝ
и тихо се търкулва над града.
Не знам дали и ти така я виждаш -
удавница във зимното небе.
Нощта въздиша тихо и приижда
и никой няма сили да я спре.
Тъгата ѝ е лека, като сянка.
Дъхът ѝ - ябълков и мек.
A тя е уморена от очакване
на някакъв забравил я човек...