Отвъд здравия разум

И все пак липсата ти ме връхлита,
когато никак не очаквам.
Такава бяла, зла, помитаща
се свива в мен и ме разплаква.
И някаква атавистична обич
избухва в новите ми денонощия.
Не съм си и представяла, че може
да бъде жива в мен все още.
Но ето я - трепти под клепките
и после тихичко изтича.
И всяко атомче във всяка клетка
твърди, че още те обичам.

Хартиени криле

Във сърцето ѝ спят изтощени сълзи.
Нямат сили да стигнат очите.
За това днес навярно не ѝ се мълчи.
Пише думи, които отлитат.
Нямат точно конкретен адрес,
нито има кой да ги чака.
Една стара любов им рисува криле
върху някакъв лист от тетрадка.
Тя мълчи и рисува. Думи, сълзи.
После сгъва листа. Самолетче.
От прозореца литва и самотно хвърчи
към едно безадресно "далече" ...