Аврора

 Не винаги, но вече много често
мълча до теб. Със теб. И в теб.
Вселената отказа да се меси
във мойте фантастични светове.
Сама се разполагам с чудесата.
Сама подреждам думи и звезди.
Сама съм си Късмета и Съдбата.
А Любовта остана да си ти.
И между делници, светулки и комети
се сгушвам кротко в мисълта за теб.
Обичам те така, че правя светло
дори и най-отдалеченото небе.

един дъждовен, зимен ден

 Две сенки се целуват под дъжда -
безгрижни, тихи, ничии и чисти.
И някаква внезапна синева
изтласква тежките ми, зимни мисли.
И някакви цветя валят във мен
край слънчевото зайче на сърцето.
И не е нощ навън. Нито е ден.
Напълно непознато е небето.
Във локвите - парченца от града.
Подреждам ги наужким като пъзел.
Оглеждам се разсеяно, а любовта
стои усмихната на ъгъла.