Нощ като всяка...

Как ми липсваш насън... не е истина.
Затова не обичам да спя.
Със Нощта във синхрон прелистваме
"Антология на една Тишина".
А високо над нас свири музика -
романтичен облачен рок.
Тъмнината, внезапно пропукана,
сипе радостно звезден поток.
Няма смисъл да спя... Тези сънища
все ме водят обратно при теб.
Нямам време и място за връщане.
Имам цяло бездънно небе.

Чаено парти след полунощ

Не ми се ляга още.
А ми се спи безумно.
Но ми харесва нощем
да съм сама и будна.
Да е безкрайно тихо
и само със звездите
да пишем кратки стихове
за сънища и птици.
Не искам да заспивам.
Навън е нощен май.
Поднясям си красива
вечерна чаша чай.
И слушам стари песни
на малкия балкон.
И всичко е чудесно.
И всичко е любов.