Ти помниш ли

Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни дори кога е започнала.
Пред очите ѝ тичат дървета и гарички
с отегчени от времето
керемидени покриви.
Тя пътува насън към пропуснати мигове
и се връща дъждовна и есенна.
А когато тъгува, се скрива във тихото
и мечтае за макове,
нацъфтели край релсите.
Вече даже не знам със какви календари
да премеря на колко точно е...
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни кога е започнала.

*

Така... Блогът е в процес на възстановяване по ред причини и нито една лична, но няма значение. Искам да се извиня, ако съм напълнила със стихчета фийда на хората, които са го следели някога - още малко остава :)
ТОВА важи с пълна сила с една малка промяна - наложи ми се да си направя профил във фейсбук, за да мога да отговарям на читателите в izdavam.com.  Но МОЯ страница с поезия там все така няма. Всички страници, които ползват никнейма и поезията ми като свои, са просто израз на нечия наглост. Единствено мога да изразя благодарност към "Страничка без име", които май вече не се казват така, но няма значение - само те са напълно коректни. Та, ако на някой му е по-приятно да ме чете във фейсбук, отколкото тук - нека е при тях.