Жената, която обича

Жената, която обича, не спи.
Тя пише писма до звездите в небето.
Рисува слънца с много ярки лъчи,
които в очите ѝ после да светят.
Говори със вятъра. Пее с дъжда.
Разказва на птиците своята обич.
И всички разбират, че тя е жена,
която без Него не може. Не може.
Жената, която обича, не спи.
Полека превръща се пак във момиче.
Луната я гледа със златни очи,
щастлива, защото жената обича.


 

Преди да се събудят хората

Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.