Митове за сътворението

Създавам някакъв отделен Свят,
далеч, далеч от всички светове.
Създавам теб. Създавам любовта.
И заедно създаваме небе.
И заедно измисляме звезди
и начин да пътуваме към тях.
Измисляме си устни и очи,
и тишини, прекъсвани от смях.
Създаваш нежност в моето сърце,
а аз създавам щастие в гласа ти.
И пак се влюбвам в теб, а ти във мен,
и пак, и пак, и още много пъти.

някакви лични войни

Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.