Почти така е

Над мен небето тихичко възражда
една изящна есенна Луна.
И аз разбирам, че това е важно,
а всичко друго - само суета.
Забравям те. Забравям те полека.
Носталгията се превръща в дим.
Угасваш и в ума ми, и в сърцето.
На твое място греят куп звезди.
Да, беше трудно. Беше много дълго.
Изгубила съм сякаш векове.
Сега внезапно чак ми стана хубаво -
с една Луна съм по-далеч от теб.

Себедостатъчност

Септември е жена, която крачи
по тихи плажове на края на Земята.
Не знае как, но все намира начин
да съхрани идеята за Лято.
В косите и живее дълъг вятър,
напяващ заклинания за Есен.
И тя изпраща птиците, когато
дочуе хлад в среднощните им песни.
Измисля Слънце.
После Дъжд.
После обратно.
Но нещо винаги не и достига.
Септември е една жена, която
забравя всичко.
И не помни никого.