Преди да се събудят хората

Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.

Едно старо приятелство

Тъгата се завръща с всички сили.
Лилава, плътна, дъхава тъга.
Разлива гъстото си лепкаво мастило
по всички мои крехки сетива.
И става нощ. Навсякъде. Внезапно.
А въздухът горчи от тишина,
защото думите, превърнати във ято
отлитат да си търсят светлина.
Тъгата се завръща най-нормално.
Мълчи и не издава нито звук.
Прегръщам я и зная, че реално
не си е тръгвала въобще от тук.