Последния ден на ноември

Градът въздиша. Дъжд и тишина,
и сънища, и есен, и умора.
Вълните се разбиват във брега,
мечтите се разбиват в хората.
На мен не ми е тъжно за това.
На мене ми е тъжно без причина.
Сега се скитам просто из града
в едно предчувствие за зима.
Светът остава някъде назад.
И нищо няма никакво значение.
Една жена с един дъждовен град
се сливат в някакво стихотворение.

Още нещо за поезията

 Най-хубавите стихове
             се случват нощем,
в индиговата тишина,
когато облаците още
усещат пулса на дъжда,
когато птиците немеят
и къщите щастливо спят,
когато Той си спомня нея
и композира звездопад,
когато Тя сънува него
и се усмихва мълчешком,
когато цялата планета
мечтае да им бъде дом
тогава само е възможна
поезията в този свят.
Най-хубавите стихове
             се случват нощем
И са написани от тишина.