Малко преди нощта

Една лилава нощ бродира сръчно
два сини облака в небето върху мен.
Тук вече нищо няма да се случи.
Отива си беззвучно този ден.
Оставам само аз - като мелодия,
с повтарящ се във времето акорд.
Земята се напуква от амсонии
под дъжд от аметисти и сребро.
Последните лъчи потъват в чашата,
препълнена със ноти на капчук.
Луната се събужда. Стара. Прашна.
Незнаеща защо въобще е тук.

Пясъците на забравата

Неделя е и лятото е пясъчно.
Отронва се в солени, кратки мигове.
Една съмнителна любовна недостатъчност
се свива мълчаливо зад гърдите ми.
Но после идват птиците и лодките,
и Слънцето просвирва в тишината.
И даже вятърът (с необичайна кротост)
се сгушва да помърка във краката ми.
Неделя е. Сърцето ми е пясъчно.
Ръцете ми ся пясъчни. Очите - също.
Отронвам се на песъчинки - предостатъчно,
да скрият всички пътища за връщане.