От друга страна...

Тази драма няма да се случи.
Вече нямам сили за това.
Всичките уроци си научих.
Изживях си цялата тъга.
Вече ми е много, много трудно
да спасявам някакви мечти,
да ги чакам тихо да се сбъднат
и накрая пак да ме боли.
Вече съм ужасно уморена
и от хора, и от празнота.
Нямам никакво излишно време.
Вече имам само свобода.

От първия ред

И пак започвам да се будя рано,
преди да е приключила нощта.
И пак се чувствам страшно неразбрана,
изгубена и истински сама.
Светът отново е свиреп и остър,
а хората са кукли на конци.
Тъгата ми, оголена до кости,
сияе в мрак от гаснещи звезди.
На кой да кажа... никой не разбира,
че идва Истинската Тишина.
След нея сигурно ще се събудя жива,
за да погледам края на света.