Защото днес отглеждам страхове.
Хартиени цветя. И недоверия.
Защото нямам нищо. Само теб.
И думи от забравени поеми.
Защото плача. Смея се. Мълча.
Пронизвам с поглед. Пиша многоточия.
Измислям си... измислици. И хвърчила.
И се разпадам. Тихо. И нарочно.
Защото правя есенни сценарии
с прерязано небе. Луна. Огньове.
Защото не повярвах в календара.
Нито в пречистващата сила на отровата.
Защото изболях до край съня си.
Смирих се. Станах езеро. Горях.
Превърнах си посоките в безпътици.
Обикнах теб. Защото. За това.
