Светът е шумен, остър и горчив
по ръбчетата, пълни с хора.
А иначе е светъл и трепти
в една искрящо жълта, тиха еуфория.
А иначе е пясък и море,
лози, смокини, камъни и риби.
А аз отвътре просто съм небе,
което ти не можеш и да видиш.
А аз съм само чиста синева,
безоблачна и малко ветровита.
Но хората не виждате това
и само птиците при мен долитат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар