24/7

Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.

Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."

Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.

И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.

Ще можеш ли завинаги...

Когато ме обичаш, съм различна.
По-нежна и от себе си дори.
Красива съм почти до неприличност.
И цялата съм твоя. Не почти.

Принадлежа ти до без дъх...до лудост.
Със всичките си тайни светове.
И закодирам обичта си в пулса ти.
Ти закодираш себе си във мен.

Оставаме без имена и без адреси.
Без рамки, страхове и тъмнина.
Оставаме по себе си. И светим.
Когато ме обичаш, е така...

Заради теб

Защото някой ден ще ме намериш
(съвсем случайно, без да си ме търсил)
заспала във цветчето на черешата
и ще познаеш, че съм аз по устните...

Които пазят името ти непокътнато.
Сънуват как ги галиш с топли пръсти.
Приличат на преди секундичка целунати.
И искат да са твои. Непрекъснато.

Които те прошепват на разсъмване.
Мълчат те целодневно и нарочно.
Мечтаят тайно как ще им се сбъднеш.
И имат вкус на захар и на обич.

Ще те накарат да потръпнеш. Целият.
От мекотата им. От жажда. От доверие.
Ще знаеш, че ме има.
И живееш,
защото някой ден ще ме намериш...

Пóлети

Днес ми е тъжно. Толкова тъжно,
че не мога дори да заплача.
Очертавам край себе си малка окръжност
с диаметър - ръката на здрача.
И се скривам във нея. Гола. По себе си.
Без мечти. Без надежди. Без нищо.
Пак туптят във сърцето ми безкрайни далечности.
И приличам съвсем на летище...
От което отлитат...Отлитат завинаги.
Без билети за някакво връщане.
Вътре в мен се разпадат отминали мигове.

А така да ми се прегръща...