Ти помниш ли

Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни дори кога е започнала.
Пред очите ѝ тичат дървета и гарички
с отегчени от времето
керемидени покриви.
Тя пътува насън към пропуснати мигове
и се връща дъждовна и есенна.
А когато тъгува, се скрива във тихото
и мечтае за макове,
нацъфтели край релсите.
Вече даже не знам със какви календари
да премеря на колко точно е...
Тази обич е стара. Толкова стара,
че не помни кога е започнала.

*

Така... Блогът е в процес на възстановяване по ред причини и нито една лична, но няма значение. Искам да се извиня, ако съм напълнила със стихчета фийда на хората, които са го следели някога - още малко остава :)
ТОВА важи с пълна сила с една малка промяна - наложи ми се да си направя профил във фейсбук, за да мога да отговарям на читателите в izdavam.com.  Но МОЯ страница с поезия там все така няма. Всички страници, които ползват никнейма и поезията ми като свои, са просто израз на нечия наглост. Единствено мога да изразя благодарност към "Страничка без име", които май вече не се казват така, но няма значение - само те са напълно коректни. Та, ако на някой му е по-приятно да ме чете във фейсбук, отколкото тук - нека е при тях.

Инстинкт за самосъхранение

До този изгрев ме доведе мисълта,
която иначе се мъча да прогоня -
че още те обичам. И не спя,
а се изгубвам (и намирам) в спомени.
Така и не разбрах кога Нощта
се плъзна в ниското и стана светло.
Почти прозрачна розова мъгла
докосна с устни края на морето.
Зачаках Слънцето. Отказах се от теб.
То идва винаги, а ти не идваш.
По-лесно се живее със море,
цигара, чай и дълъг изгрев.

От времето е...

През май Светът е син и ранобуден,
задъхан и щастлив като пчела.
Ръцете му са като птици - влюбени
в небето над последния етаж.
Докосва облаците със дъждовни пръсти
и те потръпват пролетно от нежност.
Събират се, преди да се разпръснат
и се редуват слънце и валежи.
През май Светът е купичка череши,
разрошен люляк, лято във зародиш.
И аз разбирам, че ще бъде грешка,
но пак ти давам цялата си обич...