ако е любов

 Засега ме обичаш. (Засега - уточнявам).
Романтично е още, аз съм свят неоткрит.
От гласа ми над тебе нощта засиява
и изгряват съвсем непознати звезди.
Как да вярвам, обаче, на думи за вечност,
като вече не вярвам в добри чудеса.
Не разказвай за утре. То е много далече.
Искам всичко да бъде само тук и сега.
Аз сега те обичам. И сега съм до тебе.
Днес Вселената пее химни за нас.
Няма никаква нужда от бъдеще време.
Любовта е безкрайност и без това.

Извинете ме

Аз съм от времето преди Светът
да полудее толкова категорично.
Преди човеците да спрат
наистина да се обичат.
Преди да има богове,
които проповядват Болка.
Преди Часовникът да спре
в последната си обиколка.
Преди законите на Суетата
да впият нокти във Всемира.
Преди провала на Сърцата.
И затова не ви разбирам.

За някои срещи

 Жената-дъжд те среща на алеята
и те поглежда право във очите.
Мирише на обичане след нея,
каквото никога не си опитвал.
Жената-дъжд небрежно заживява
във мислите ти, обичайно скучни.
И някак си след нейната поява
Светът изригва - пролетен и тучен.
И въпреки, че просто ще отмине
с усмихнати очи и тъжни устни,
ще ти остави тайното си име -
Жената-дъжд.
Нали така я кръсти.