постоянство

Останала съм си напълно същата -
сама и непонятна за човеците.
Събуждам се във трескавите сънища
на някаква угасваща планета.
Намерил си ме може би случайно
във търсене на нещо много друго.
Сега ме запази в дълбока тайна,
защото иначе ще ме изгубиш.
За мен е лесно - мога да остана
Навсякъде и Никъде сама.
Аз съм Магията, която оцелява
въпреки теб в човешкия ти свят.

Нещата, които няма да видиш никога (без мен)

Не е дъждът. Не е и тишината.
Нито са тайнствените сенки на април.
Навярно съм виновна аз самата
и много малко си виновен ти.
По принцип съм щастлива да е тихо.
По принцип ми е хубаво сама.
Но днес ми се рисува върху стихове
с контурите на твоята ръка.
Но днес те няма, нищо че си близо.
И няма никой. С кой да споделя
как облаците тихичко изнизват
искрящите усмивки на дъжда.

различни светове

Тя мълчи и отглежда във себе си
позабравени уж страхове.
По душата ѝ грапави белези
ѝ напомнят за него. И теб.
Няма как да пристъпиш по-близо.
Тя е Космос, а ти си човек.
Имаш къщи, желания, ризи...
Тя си има звезди. И сърце.
Невъзможно е. Не, че я плашиш,
но си нещо от Другия Свят.
Ти си само човек. Не е страшно.
Просто хората много болят.