От първия ред

И пак започвам да се будя рано,
преди да е приключила нощта.
И пак се чувствам страшно неразбрана,
изгубена и истински сама.
Светът отново е свиреп и остър,
а хората са кукли на конци.
Тъгата ми, оголена до кости,
сияе в мрак от гаснещи звезди.
На кой да кажа... никой не разбира,
че идва Истинската Тишина.
След нея сигурно ще се събудя жива,
за да погледам края на света.