ВМЕСТО ИЗГРЕВ...

Будя се. С две крачки по-бързо от изгрева.
После бавно завивам на ляво...в сърцето ти.
Още съм топла и толкова сънена...
Превръщам се в котка и мъркам в ръцете ти.

Гъделичкам с коси гърдите ти...устните...
с дъх татуирам по тебе желание.
Започвам да сбъдвам с лъчите на слънцето
прошепнато снощи от мен обещание.

Не отваряй очи...Аз им виждам усмивката.
По твоята същност на пръсти вървя.
Аз съм някаква малка безсънница,
а ти си правач на добри чудеса.

Не отваряй очи. С две крачки избързах.
Има време до после, сега ме гушни.
Искам нощи! Не искам разсъмване...
Хайде Слънце, обратно се скрий!

НО ТОВА СЪВСЕМ НЕ Е ВСИЧКО...

Обичам те заради чувството,
което в мен от теб остава.
Обичам те заради лятото,
което винаги ми даваш.
Обичам те заради думите,
с които носиш ми усмивка.
Обичам те заради нежността,
която в мене ти разплискваш.
Обичам те заради нощите,
които с теб са вулканични.
Обичам те заради цялата
открита в мене сеизмичност.
Обичам те заради Слънцето,
защото само ти го правиш.
Обичам те заради огъня,
във който цяла ме изгаряш.
Обичам те заради танца ни,
останал за света невидим.
Обичам те заради теб самия...
и не, изобщо не се питам...
а с цялата си женска същност
и без да крия и отричам
пред тебе тихичко заставам
и само...много те обичам!