Песента, която ти написах...

Един прозорец още е отворен
и маха със перденце на Звездите.
Те свирят със тромпетите си горе
и нотите им към Земята литват.

И после кацат по терасите заспали,
по покривите със разперени антени,
по клоните, по пустите площади,
а няколко долитат и до мене.

Аз ги събирам в шепи, а пък после
подреждам ги така, без петолиния.
Заслушай се във тишината нощем...
Навярно моята мелодия ще ти изсвири...

Добро утро

От този розов въздух сутринта
небето ми изглежда срамежливо.
Едно свенливо слънце със ръка
звездите от очите му изтрива.
И сплита пръсти между облачните му коси,
целува го невинно и смутено.
Небето с ветрен глас шепти:
-Не спирай...беше ми студено...
И Слънцето приплъзва топли длани
по сънените му и гладки рамене.
По кожата му влюбено изгрява
с дихание на обич. И море...