Пролетта излезе от морето,
стъпи босонога на брега
и в небето стана светло,
даже натежа от светлина.
Някой и написа песен,
друг се влюби, трети се напи,
а на мен ми беше лесно
просто да напиша този стих.
Пролетта премина като тръпка
и тревите опнаха телца.
Виждам как по беглите и стъпки
стръкчета усмивка разцъфтя.
Със себе си...
От всичките умори на света
за днес съм си избрала някаква,
която има рижава коса,
завързана с зелени ластички.
Със нея ми е толкова добре,
понеже тя обича ябълки.
Обича аромата на море
и да рисува с лак по огледалото.
Ще пием сигурно по чаша мляко,
ще си говорим за Моне и джаз,
а след това ще пишем в тишината
банални стихчета за любовта.
И най-на края ще заспя в ръцете и.
(Навярно и на сън ще и говоря)
А тя ще се усмихне на сърцето ми -
любимата ми рижава умора.
за днес съм си избрала някаква,
която има рижава коса,
завързана с зелени ластички.
Със нея ми е толкова добре,
понеже тя обича ябълки.
Обича аромата на море
и да рисува с лак по огледалото.
Ще пием сигурно по чаша мляко,
ще си говорим за Моне и джаз,
а след това ще пишем в тишината
банални стихчета за любовта.
И най-на края ще заспя в ръцете и.
(Навярно и на сън ще и говоря)
А тя ще се усмихне на сърцето ми -
любимата ми рижава умора.
Абонамент за:
Публикации (Atom)