Зад тези думи няма нищо друго,
освен едно небе и малко залез.
И те изтичат някъде зад хълма,
по който бягат пролетни поляни.
И думите остават много плитки-
едва до глезените на дърветата.
Поне да бяха бели маргаритки,
а те - отломки от сърцето...
Не...Във тези думи няма нищо...
Освен небе, което си отива.
И облаците тихичко въздишат,
но страшно ми приличат на щастливи.
Вълшебник?
Една оранжева и щура пеперуда
се спря в зеленото на дивата лоза.
Под нея розите завиждаха до лудост,
защото просто нямаха крила.
Листенцата им бяха цветни, като нея.
И нежни бяха. Даже с аромат.
Понякога два вятъра ги вееха,
но те така и не успяха да летят.
И аз се чувствам роза, да ти кажа.
Безкрила и поникнала във коловоза...
И чакам някой, който да направи
от моето цветче летяща роза.
се спря в зеленото на дивата лоза.
Под нея розите завиждаха до лудост,
защото просто нямаха крила.
Листенцата им бяха цветни, като нея.
И нежни бяха. Даже с аромат.
Понякога два вятъра ги вееха,
но те така и не успяха да летят.
И аз се чувствам роза, да ти кажа.
Безкрила и поникнала във коловоза...
И чакам някой, който да направи
от моето цветче летяща роза.
Абонамент за:
Публикации (Atom)