Да знаеш, аз умея да се давя.
На мене всичката любов ми е дълбока.
Не съм измислила причина за спасяване,
нито компас със правилна посока.
Не зная правилá за непотъване.
(Но много се страхувам от вълните.)
А любовта на дъното е тъмна.
И лодките са слепи. И пробити.
А пък сърцето ми е натежало като котва
от нуждата да стана точно твоя.
Ще можеш ли (бих искала да можеш...)
да ми бъдеш море. И спасителен пояс.
Още нещо, което не знам
Обикновена съм. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.
Не знам дали ще можеш да обикнеш
(не днес, а някога, по принцип...)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.
Не зная колко много ти отнемам...
Не знам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.
Не знам дали със мен ще се заситиш.
Не знам дори дали ти трябвам.
Не знам дори дали да те попитам.
Не знам дали ще можеш да обикнеш
(не днес, а някога, по принцип...)
обърканите дири на мечтите ми,
в които вярвам и не вярвам в Принца.
Не зная колко много ти отнемам...
Не знам достатъчно ли давам.
Знам само, че съм толкова обикновена,
като деня навън. Като солта и хляба.
Абонамент за:
Публикации (Atom)