нощ

Не знаеш къде съм. Нито коя.
Измисляш ми цвят на очите и име.
Прогарям искряща червена следа
в сърцето на твоята синкава зима.
И после в съня ти вали, и вали...
Не сняг. Нито дъжд. А пепел от обич.
Боли ли без мен? Навярно боли.
(И мен ме болеше. Но вече не помня.)
Не знаеш къде съм. Обаче туптя
във пулса ти тайно. И много горчиво.
Недей да ме търсиш.
Аз съм Нощта.
Която ти никога няма да имаш.

adagio

Септември си отиде. И вали.
Една тъга пресича хоризонта.
Небето се завива със мъгли
и крие някаква несподелима болка.
Дърветата не плачат. Но мълчат,
откакто птиците им отлетяха.
И мъртвите им есенни листа
политат и угасват на асфалта.
А вятърът е само послеслов,
след който непременно идва краят.

И всичко ми напомня на любов,
която някой вече не желае...

>>