(пре)сътворение

Тази нощ е последна.
А след нея е мрак.
Предбиблейски. Нечувал за Господ.
Вледеняващо Нищо. И една тишина -
необятна и тътенно остра.
Тази нощ е последна...
И след нея сама
ще създавам Вселена. Без тебе.
От взрива на последната моя сълза
ще направя пространство. И време.
Тази нощ е последна.
След нея светът
ще започне наново създаден.
Първи ден в календара
е утре.
Денят
от Вселена, в която те няма.

Приказка, която не става за нищо

Хайде да се сбогуваме, искаш ли...
Да не трупаме празни надежди.
Малко тъжна е тази приказка.
И съвсем невъзможна изглежда.
Има някаква странна принцеса,
дето сама се преструва на жаба.
Появяват се няколко вещици
в кратки роли. За няколко кадъра.
Има принц, който изчезва,
омагьосан от някого временно.
И огромна, бездънна бездна
за пропадане на принцесата.
Но когато принцът се върне (защото
колко трае една магия...)
тя е цялата, цялата обич.
И не може да го прикрие.
И така се въртят нещата...
Като стара, издраскана плоча.
Имало едно време... и нататък.
Краят липсва. Няма я точката.
Хайде да я напишем, искаш ли?
Нищо, че принцесата го обича.
Много тъжна е тази приказка.
Но не става дори и за притча.