нежно. като нощ.

... а тази нощ е толкова много моя.
С това предзимно, грапаво небе.
Със светофара, кацнал на завоя,
с едно око, вторачено напред.
Със вятъра, прелитащ много ниско.
И тротоарите със рокли от листа.
С една луна, подобна на усмивка.
(Усмивката на Чеширския котарак.)
С една мелодия, която омагьосва.
Със думи, от които става стих.
Със пламъче на свещ. И розов восък.
И нищо, от което да боли.
И нищо, от което ми се плаче.
(Както когато бях със теб. И бях сама.)
Сега принадлежа на вятъра.
И съм глухарче.
И толкова много моя е нощта...

>>

⚛

Сега ще се сбогувам много тихо
с онази непораснала мечта.
Най-после ще я пусна да си иде.
И след това ще се превърна в прах.
Ще позволя на вятъра да ме разпръсне
високо във небето на октомври.
И всички думи ще са много къси.
Премигващи. Отиващи си спомени.
Ти даже няма да усетиш, че ме няма.
Ще чувстваш само, че Луната е излишна.
А аз ще бъда празнотата в дланите ти.
И болката във въздуха, когато дишаш.