***

„Животът не се състои от крайпътни камъни, а от мигове.“
Роуз Кенеди

Ние с него нямаме минало.
А бъдещето е с неясни очертания.
Не сме се търсили, но сме намирали
следите си във тайни предсказания.
Той вярва (вместо мен) във чудесата.
А аз разчитам на Добрия Случай.
Познава страховете на душата ми.
И с любовта си на любов ме учи.
И тихичко се моля да ни има...
Не в бъдещето. И без минало.
А заедно да прередим годините
във наниз от безброй вълшебни мигове.

Грамофон

Февруарското бяло небе
се троши над земята полека
и завива със меки ръце
всички страшни и тъмни пътеки.
Тихо шепне под стъпките сняг.
И е бяло. Оттук до безкрая.
Мога дълго така да вървя.
Без да знам на къде. Без да зная...
Само шепичка снежни мечти
съм си взела. И всичката обич.
А в небето над мен се върти
една кръгла Луна. Като плоча.
И припява рефрен след рефрен
стара песен, ужасно любовна:
"Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя лицето си в облак..."

Нещата, за които няма думи

Затварям думите си. Нека да мълчат.
Във тишината само ще се случвам.
Във тази тънка, хладна тишина,
която вятърът бродира върху къщите.
Сърцето ми говори друг език -
беззвучен, и безбуквен, и негласен.
Със слух единствено не можеш да го доловиш.
Нито с което е да от сетивата си.
Не можеш да го чуеш. Знаех си.
Това се чува само от сърцата.
Когато ти долипсвам, може би,
ще се научиш да разбираш тишината...

И още, и още, и още...

Аз просто искам да се сгуша в теб,
когато плача и когато съм щастлива.
Да ме погалиш с устни, с дъх, с ръце
и много бавно да ме преоткриваш.
Да измълчим ненужните слова.
А тишината да тежи от обичта ни.
Да шепнат само, влюбено, в нощта
разнежените ни до изнемога длани.
Не искам друго. Нищичко не искам.
А само тихо да се сгуша в теб.
И да заспя във най-вълшебната си приказка,
заслушана във твоето сърце...

Такава

Защото можех да съм друга някоя-
по-обичайна.
С коса като коса, с очи - небета,
със флирт по устните, с хиляда тайни,
и с празно да е пълно във сърцето ми.
Защото можех да не плача толкова лесно.
И никога да не греша в прогнозите.
Да имам ценности като измачкан вестник
и сладко да се захаросвам в розово...
Но някак си не ми се получава.
Аз съм бедствена.
А влюбя ли се - апокалиптична.
Обичам без причини и без следствия.
обичам ли ... това е. Аз обичам.

Себесъстояния

Понякога съм тук, и там, навсякъде -
в дъжда, в тревите, в чаша шоколад.
И имам мисли като туфа макове -
цъфтят, и прецъфтяват, и цъфтят.
Понякога съм зима, слънце, кестен
и сън на бебе, шепичка звезди.
Тогава става много, много лесно
да ме целунеш, за да полетиш.
Понякога съм друга, жълта, тиха.
Защото ставам извор на живот.
Тогава съм съвсем, съвсем наистина.
Тогава имам смисъл. И любов.

Какво сънуват глухарчетата

Капчукът чурулика на стрехата.
Една висулка нежно се топи,
защото някакъв разрошен вятър
край нея влюбено кръжи.

А във земята спят тревите.
Сънуват тихо под снега.
Сънуват слънцето, сънуват птици,
сънуват просто Пролетта.

И аз съм като тях - сънувам приказки
в хилядопъстри цветове.
Сънувам дланите, сънувам устните ти.
Сънувам любовта и теб...

Това, което хората забравят да видят

По снега е минал котарак.
Лъкатуши лапичкова диря.
Скрива се в предвéчерния мрак
някъде из тайните градини.
Бих могла да го последвам мълчешком.
(Като Мартенския заек и Алиса.)
Но не тръгвам. И не знам защо.
И следата си остава недописана...
Аз вървя по пътя си човешки
и си мисля за онези светове,
към които мълчаливо ме отвежда
моето момичешко сърце.

А по снега е минал котарак.
Оставил е следа и е изчезнал.
И струва ми се, някак си така -
и котешките дири са вълшебни.

Най-простите вълшебства

Когато залезът рисува по снега,
преди да потопи света в лилаво,
една вълшебно-крехка тишина
минава над града. И се стопява.
Прелитат гълъби и шумолят с криле.
Небето става много, много близко.
И аз самата ставам на небе,
в което облаците си разказват приказки.
Усмихвам се на цялата Земя.
- По-влюбена съм - казвам и - от всички!
И някак ми се струва, че летя.
Когато те обичам, и обичам, и обичам...

Предопределено е...

Не чукай на дърво. Ще ти се случа.
Обречена съм ти от цели сто живота.
По теб ще тръгна като тънък ручей
и ще се гмурна във сърцето ти. Дълбоко.
Ще станеш целият водовъртежен.
Така съм влюбена, че просто си безсилен.
А аз се чувствам до полуда нежна,
когато тихичко по тебе се разливам.
Не можеш да ме спреш да те обичам.
Заключих миналото си и хвърлих ключа.
Сега съм твоето объркано момиче.
Не чукай на дърво. Ще ти се случа!

За няколко секунди щастие

Един ден ще изляза, ще заключа вратата,
ще поставя ключа под прага.
Ще пътувам на стоп със някакъв вятър.
Ще избягам от тук. Ще избягам!
Ще опитам вкуса на небето по изгрев-
пълна чаша с черешово вино.
По ръцете ми после като тънички гривни
сто лъчи на слънце ще преминат.
А по залез ще сляза от вятъра, ще му махна.
Не за сбогом, а "Пак ще се видим!"
И ще тръгна сама. Ще вървя над Земята.
Без да зная къде ще пристигна.
Може би там, където се раждат звездите.
И където ще бъда различна.
А оттам е по-лесно да се спусна в очите ти.
И във тях да угасна. Обичана...