Преди да се събудят хората

Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.