толкова.

Имам толкова много приказки,
а в нито една не съм те разказала.
Събирам те на прекъсвания
и си те нося в пазвата.

Когато ми спре сърцето,
ти ще останеш там. Да дишам.
Ще ми бъдеш последното
изречение. И начало на притчата.

Доколкото се познавам,
тя сигурно ще е без поука.
Освен нея, друго нямам...
Вдишай ме и... наслука!