Понякога си тръгвам много тихо
от теб, от себе си, от любовта.
И никой не разбира, никой
защо съм си отѝшла. И кога.
Утрата зейват празни и кънтящи.
След тях накуцват излинели дни.
А после нощите намятат тъмни плащове
над някакви разплакани звезди.
Не знам дали дори един от нас усеща,
че мен ме няма.И че съм сама.
Единствено на любовта и липсва нещо.
И тайно подозира, че съм аз.
Не зная кой от двама ви ще ме завърне.
Дори не знам ще се опиташ ли и ти.
Не искам да ме пускаш да си тръгвам.
Понякога, когато ме боли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар