Сега съм друга.
А преди минута бях
едно листо отсреща на дървото.
Сега съм някаква смутена тишина
и сядам в ъгълчето на окото ти.
След две минути ще съм морски фар
и гларусите ще кръжат около мене.
А след това...навярно след това
ще бъда нещо сладко и червено.
Аз се променям всеки следващ миг.
Светът край мене също се променя.
Поникват му лунички и звезди
и ту се смее, ту е начумерен.
И всичко се върти и се върти...
Врабче-бръшлян-бисквитка -тайна притча..
Единствена константа си ми ти.
И начинът по който те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар