УМОРЕНИТЕ МИ ДНИ

Една умора ме обгръща с тежък плащ,
червен и хладен. Като силно вино.
Превзема ме на глътки. Полуспящ,
светът край мен е старо, нямо кино.
Препускат чернобели кадри мълчешком.
Един водовъртеж със бясна скорост.
Пропадам сякаш. Без подслон.
Не мога да изплувам...Или мога?
Къде сега е твоята ръка?
Не знаеш колко много ми е нужна...
Едно парченце само топлина,
и няма да изглеждам страшно тъжна...

Умората се стича като дъжд.
Вали по мен. Попива в сетивата ми.
А ти си толкова отчайващо далеч...

А нямам сили...мокри са крилете ми...

2 коментара:

  1. WHEN MY DAYS ARE TIRED...

    Some kind of weariness is falling like a cloak
    my body's wrapping ,like a strong red wine
    the world's around me and a gentle stroke
    is taking over me - аn old film with an actor-mime
    Black-and-white frames are moving in silence
    into a whirlpool in such a hideous pace
    and I am falling , there's no shelter for my eyes
    can not see ,am I swimming...disgrace ...
    Where is your hand that I am still seeking
    and can you imagine how I need it to be
    I need a piece of warmth to chase the creeping
    approaching sadness on my face that I see
    The weariness's falling down like a rain
    it's raining on me and soaks in my senses
    but you are away , can't fly back again
    my strengths are all gone,my wings are wet ......................there's no chances.....

    ОтговорИзтриване
  2. Някой ден ще спре да вали и крилете ти ще изсъхнат и ще бъдат здрави и силни...ще видиш...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.