Тук...

Като звук от еолова арфа,
като нежно листенце от мак,
като съпки, останали в пясъка
на един позабравен тих бряг,
като устни, когато са влюбени,
като дланите, галещи в тъмното,
като поглед, скрил в дълбините си
сто мечти и парола за сбъдване,
като полъх на бриз край морето,
като дъх, като стон, като вричане,
като малка звезда във небето ти,
аз съм тук...целуни ме...
Обичам те...


БЕЗКРАЙНА НОЩ

ANONIMNIQ & Caribiana


Слънцето залязло е, а горе
Луната тъжна кротко в мрака свети.
И там сред тишината, само с поглед,
целуват се самотните планети.

Аз бродя сред небето на живота
и все така те търся без почивка,
секунда само там в далечината,
за миг да зърна твоята усмивка.

И в бляскавия дъжд от звездопади,
беззвучно капещ от очите на небето,
мечтите ни се гонят пожелани,
но винаги угасват във морето.

И там, сред необятната вселена,
се блъскат в мрака влюбени комети.
Луната вече легна уморена,
а Слънцето...не иска да засвети.

Дали ще плъзне някога зората
по хоризонта нежните си длани?
Дали отново ще искри росата
в тревиците на пролетни поляни?

Или завинаги ще се изгубят в мрака
безследно цветовете на живота?
И ние с тебе все така ще чакаме
една недоизпята тиха нота?

Дали сред онзи танц на звездопадите
и нашите звезди ще се намерят?
Или ще търсиме единствено наградата
да видим светлинка във мрака черен?

Далечни, непрогледни разстояния...
В различни, необходени Вселени.
Луната спи. Не се се събужда Слънцето.
Звездите тихо капят уморени...