ПИСМО В БУТИЛКА

Тук пясъкът е бял.
И страшно топъл.
Но няма друго. Само голи дюни.
Изсъхнаха тревите.
С тежък вопъл
вълните се разбиха помежду ни.
Отнесе с лодката си
моите мечти.
И аз останах - корабокрушенец.
Превърнах в дом
солените скали.
А спомените - в корабни въжета.
Сега разтапям пясъка.
В стъкло.
Бутилка искам да извая.
Да скрия своето
писмо -надежда в океан от отчаяние.
Дано достигне
твоя бряг, сред утринни криле на гларуси.
Защото без море,
без знак,
и ти, бездомнико, навярно си...

2 коментара:

  1. Едно от двете ми най-любими и най-красиви тъжни стихотворения, които съм чела някога...другото е Моята зима...

    ОтговорИзтриване
  2. A LETTER IN A BOTTLE

    The sand is white and so much warm
    But there’s no other – just the dunes
    The grass has faded and the waves
    They broke apart us, heavy tunes
    You took my dreams onto your boat
    And I was left a wreck alone
    I turned to home
    The salty stones
    And all the memories in ropes
    And now I melt the sand
    To make some glass
    And bottle I will shape of it
    To hide my letter of despair
    In an blue ocean – so much deep
    I hope it reaches to your shore
    Among the morning wings of gulls
    Because you have no sea and sign
    And you’re a homeless sinful Cain….

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.