Горска приказка

Над смълчаното езеро пада нощта.
По пътеката горска притичват крачета.
Може би елфи?А пък може би не-
вероятно са просто джуджета.
Бързат да стигнат в свойта къщурка,
цяла в мъх,боровинки и люляк.
Пеят песничка някаква...
"Пам-парам,па-ра-рам..."
Заслушай се...ето я! Чу ли!?
И оркестър в тревите от щурци неуморни
им приглася със нежни цигулки.
Вместо факли, джуджетата светят с букети
от рояци блестящи светулки.
И ухае на лято-на борови ласки,
и на диви треви,и на обич.
Ставам част от гората, във върба се превръщам...
Да усетиш магията можеш!
Само трябва да имаш малко вяра в сърцето,
две-три шепи надежда,
и (заклевам се!) там, зад скалата,
ще откриеш -джуджето поглежда.


5.09.2007

1 коментар:

  1. A FOREST TALE

    And the night’s falling over the quiet calm lake
    Little feet start a–running on down narrow path
    Elves, or not..?But don’t think they are fake
    Or maybe the dwarfs are heading for bath 

    They hurry to get to the fairy house
    It’s covered with moss, tasty berries and lilac
    They’re singing a tune, not waiting applause
    And you…? Can you hear it – soft, gentle and violet...

    And the band of the crickets is playing non-stop
    Melody tender on their small violins
    Instead of the lanterns to light up the road
    They are now using glow-worm easy guidance

    The smell of the summer and gentle fir touch
    I’m part of the woods, a willow – so high
    I mingle aroma with feelings „love-much”
    D’you feel forest magic lifting up in the sky?

    And you only need to believe in your heart,
    And then you’ll really see it, (I swear)
    With a fistful of hope, the strengths of a guard
    Behind that big rock the little dwarf stares…

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.