Над смълчаното езеро пада нощта.
По пътеката горска притичват крачета.
Може би елфи?А пък може би не-
вероятно са просто джуджета.
Бързат да стигнат в свойта къщурка,
цяла в мъх,боровинки и люляк.
Пеят песничка някаква...
"Пам-парам,па-ра-рам..."
Заслушай се...ето я! Чу ли!?
И оркестър в тревите от щурци неуморни
им приглася със нежни цигулки.
Вместо факли, джуджетата светят с букети
от рояци блестящи светулки.
И ухае на лято-на борови ласки,
и на диви треви,и на обич.
Ставам част от гората, във върба се превръщам...
Да усетиш магията можеш!
Само трябва да имаш малко вяра в сърцето,
две-три шепи надежда,
и (заклевам се!) там, зад скалата,
ще откриеш -джуджето поглежда.
5.09.2007
A FOREST TALE
ОтговорИзтриванеAnd the night’s falling over the quiet calm lake
Little feet start a–running on down narrow path
Elves, or not..?But don’t think they are fake
Or maybe the dwarfs are heading for bath
They hurry to get to the fairy house
It’s covered with moss, tasty berries and lilac
They’re singing a tune, not waiting applause
And you…? Can you hear it – soft, gentle and violet...
And the band of the crickets is playing non-stop
Melody tender on their small violins
Instead of the lanterns to light up the road
They are now using glow-worm easy guidance
The smell of the summer and gentle fir touch
I’m part of the woods, a willow – so high
I mingle aroma with feelings „love-much”
D’you feel forest magic lifting up in the sky?
And you only need to believe in your heart,
And then you’ll really see it, (I swear)
With a fistful of hope, the strengths of a guard
Behind that big rock the little dwarf stares…