Където Времето се спира за почивка...

Следобедът е дълго многоточие.
Тревата - с щъркнала прическа.
Небето е със сиви слепоочия.
Били са сини май. До днеска.
Оранжевите тухли на оградата
надничат зад зелените чемшири.
Един петел си пее серенадата,
а люлякът ухае мързеливо...
Лалетата ухажват пеперудите.
Чешмата в двора чака да е лято.
А плочникът, на сянка, под лозницата,
изсвирва стъпките ми във стакато.
На дядо погледа прилича на небето.
На баба роклята е шарена градина.
Следобедът е дълго многоточие.
А щастието... дреме до комина...

5 коментара:

  1. Супер!!! Май по-често трябва да ходиш на село :) Много приятно запленяващо стихче ...
    много ме стопли!

    ОтговорИзтриване
  2. И баба ми така мисли, че трябва по-често да ходя...
    И май наистина трябва :)

    ОтговорИзтриване
  3. Трябва да слушаш старите хора (поне повечето от тях) :)

    ОтговорИзтриване
  4. When Time stops to have a rest...

    The afternoon is but ...unfinished line
    the grassy hair standing up, upright
    the sky has got grayish temples and spine
    but until today they had blue neon light

    The old fence's bricks - orange in shade
    take a peep to the green holly-tree
    the rooster's singing its loud serenade
    the lilac smells lazily... all around me

    The tulips are flirting with butterflies
    the tap in the yard is expecting the summer
    and the sidewalk beneath the lushly green vines
    is playing my steps - as a rhythmical drummer

    My grandpa's look's just like the sky
    My grandma's frock is but a garden
    the afternoon is but ...unfinished line
    happiness's drowsing, it needs no pardon...


    ...fresh ....
    <<<@@@>>>>

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.