Когато времето е страшно мълчаливо
гнездят по керемидите звезди.
Безмълвен вятър бавно се извива
и нещо във ухото ми шепти.
Разказва ми за тебе...Все за тебе...
Разказва ми за нощите и дните ти...
Изрича името ти някак шепнешком.
А аз не спирам да го питам...все го питам...
И му повтарям, да запомни устните ми.
И срещне ли те някъде, да спре...
И ако може, нека те целуне.
И ако можеш...да почувстваш мен...
Feel the wind...
ОтговорИзтриванеAnd when the weather is terribly silent
stars make nests on the roof, very sheer
a wind goes numb,without any violence
whispering something into my left ear ...
It's telling me about you,...still ..'bout you
about your days ,and all about your nights
it says your name as if ...disguising you
I can't stop asking him -what's wrong and right
And I repeat to him - to remember my lips
and if he meets you to stop you somewhere
and if he can let him kiss you ...by these bits
if you can... you may feel myself being there ...
е...как става това??
ОтговорИзтриванеАз наистина почвам да си мисля, че някак си ми "шпионираш" мислите. За 15 минути да го прочетеш, преведеш и напишеш, че и да го постнеш...Признай си бързо!!! Имплантирал си ми нещо в главата, дето ти издава мислите ми, нали? Нали? :)))
Ама карай де :) Важното е че имам най-бъзрия и най-добрия преводач на света!
Стихчето е прекрасно ... и маааалко ветровито ... почти колкото времето навън ...
ОтговорИзтриванеобаче тоя вятър който пращаш ще да е от топлите бризове :)
Akо душата ми е музикален инструмент, то струните и още вибрират, докоснати от този стих...
ОтговорИзтриванеПак се замислих...
Благодаря ви :)
ОтговорИзтриванеПиша за проба дали коментарът излиза.
ОтговорИзтриванеИзлиза, след като го одобря. За целта обаче, първо трябва да го видя 😄
Изтриване