Почувствай вятъра...

Когато времето е страшно мълчаливо
гнездят по керемидите звезди.
Безмълвен вятър бавно се извива
и нещо във ухото ми шепти.
Разказва ми за тебе...Все за тебе...
Разказва ми за нощите и дните ти...
Изрича името ти някак шепнешком.
А аз не спирам да го питам...все го питам...
И му повтарям, да запомни устните ми.
И срещне ли те някъде, да спре...
И ако може, нека те целуне.
И ако можеш...да почувстваш мен...

5 коментара:

  1. Feel the wind...

    And when the weather is terribly silent
    stars make nests on the roof, very sheer
    a wind goes numb,without any violence
    whispering something into my left ear ...

    It's telling me about you,...still ..'bout you
    about your days ,and all about your nights
    it says your name as if ...disguising you
    I can't stop asking him -what's wrong and right

    And I repeat to him - to remember my lips
    and if he meets you to stop you somewhere
    and if he can let him kiss you ...by these bits
    if you can... you may feel myself being there ...

    ОтговорИзтриване
  2. е...как става това??
    Аз наистина почвам да си мисля, че някак си ми "шпионираш" мислите. За 15 минути да го прочетеш, преведеш и напишеш, че и да го постнеш...Признай си бързо!!! Имплантирал си ми нещо в главата, дето ти издава мислите ми, нали? Нали? :)))
    Ама карай де :) Важното е че имам най-бъзрия и най-добрия преводач на света!

    ОтговорИзтриване
  3. Стихчето е прекрасно ... и маааалко ветровито ... почти колкото времето навън ...
    обаче тоя вятър който пращаш ще да е от топлите бризове :)

    ОтговорИзтриване
  4. Akо душата ми е музикален инструмент, то струните и още вибрират, докоснати от този стих...
    Пак се замислих...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.