Когато мога...

начална страница*

Да те прилаская някога...Когато умората
по гърба ти рисува със пръсти...
Да съм твоя постеля. Прозрачна въздишка,
от която се будиш възкръснал.
Да погаля със длани лицето ти привечер.
Да заспиваш във скута ми, стихнал.
Да съм твое убежище. Да съм твое призвание.
Да съм дом, да съм бряг, да съм пристан...
Да те стопля със устни. Да съм шепотна дума,
в полусън да ме сричаш безмълвно.
И когато се будиш, сплел ръце със ръцете ми,
аз да бъда копнеж .И разсъмване...


*линкчето към началната страница на блога е умишлено добавено и аз си имам причина да го направя :)

2 коментара:

  1. Трудно ми е да напиша каквото и да е... ама нали трябва да се разпиша (и да съм пръв) :))
    Много нежно ... много красиво ...
    просто нямам думи!

    ОтговорИзтриване
  2. WHEN I CAN...

    To pamper you, befriend you... when you're tired
    when tired fingers draw lines on your back
    to be your bed sheets , transparent sigh hired
    which can wake you revive from bad luck
    to caress your face with my palms at night
    in my lap to get asleep- tender and calm
    to be your shelter ,your vocation and pride
    to be your home ,beach ,your quya and your balm...
    to warm you with lips, to be a word-whisper
    which you can spell out while dreaming in slumber
    and when you wake up in the morning crispy
    I'll be your longing at dawn and our hands entangled...

    P.S. Yes, You CAN !!!...........

    ОтговорИзтриване