Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия и вкус.
Събуждала е в тебе водопади.
Приличала е на пустинна роза.
Била е вещица. На клада.
Сега се е превърнала във проза.
А беше извор. Пееха я птиците.
Рисуваше я Залезът привЕчер.
Видях я за последно в колесницата,
отлитаща от себе си. Далече.
26.07.2007
NOSTALGICALLY …OVER ME
ОтговорИзтриванеYou go again through my crumpled soul
And don’t you know it now by heart
You know its colour and its taste
A little bit of fiery, a little bit of tart
It raised the waterfalls in you
And sometimes it was desert rose
And it was witch over the fire
And now it is just prose
But once t’was stream with birds a-singing
And dusk came on it as a painter
I saw it for the last into the chariot
That went away and it went fainter