Носталгично ... по себе си

Прелистваш пак измачканата ми душа.
Не я ли знаеш вече наизуст!?
Изучил си до болка и цвета,
и парещо-тръпчивия и вкус.

Събуждала е в тебе водопади.
Приличала е на пустинна роза.
Била е вещица. На клада.
Сега се е превърнала във проза.

А беше извор. Пееха я птиците.
Рисуваше я Залезът привЕчер.
Видях я за последно в колесницата,
отлитаща от себе си. Далече.


26.07.2007

1 коментар:

  1. NOSTALGICALLY …OVER ME

    You go again through my crumpled soul
    And don’t you know it now by heart
    You know its colour and its taste
    A little bit of fiery, a little bit of tart

    It raised the waterfalls in you
    And sometimes it was desert rose
    And it was witch over the fire
    And now it is just prose

    But once t’was stream with birds a-singing
    And dusk came on it as a painter
    I saw it for the last into the chariot
    That went away and it went fainter

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.