Поиска ли ме..?

Когато слънцето предсказва дъжд,
и гасне вятър в устните на времето,
се случва някаква мелодия във мен.
Пулсира тихо в синьото на вените.

От нея се събужда светлина,
която прави погледа ми ореолен.
Рисувам с боси стъпки по брега.
И те обичам някак безглаголно.

А ти стоиш на някаква скала,
която даже и не съществува...
Поиска да съм вярна на дъжда.
И не за теб. За него да танцувам...

5 коментара:

  1. Защо нещо ме натъжава тоя стих ...
    въпреки всичко е чудесен :)
    А... кога ще вали между другото? ... шото явно един от скритите ти таланти е да предстазваш времето ;))

    ОтговорИзтриване
  2. Ей сега на ще вали, след малко :(
    Което значи, че няма да скитам след работа :((

    ОтговорИзтриване
  3. Did you say you want me ...?

    When the Sun's predicting nothing but rain
    and the wind fades away in the lips of the weather
    a melody's pulsing in the blue of my veins
    it's happening somehow as light as bird-feather...

    The melody awakes a soft tender light
    which makes my look so full of glory
    I'm drawing barefoot on the seaside
    and I love you ..without words or story

    And you are standing on some kind of rock
    which hardly even exists in the reality
    you want me to be true to the rain, not to walk
    and not to you , but to Him I dance in insanity....

    ...ЕТО го и Него !
    ........Дъжда !!!!

    ////////////////
    / // / / / / /
    / / / // / /
    / / / /// //
    / // // / /
    / / / /
    / / / /

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Ян :) Красиво е!

    Не че обичам дъжда, ама като го има и е неизбежен, не ми остава нищо друго освен да го харесвам :))
    Поздрав за всички:
    http://www.vbox7.com/play:3d56c522

    ОтговорИзтриване
  5. mersy za pozdrav4eto :))
    to sprq bie ... sq e nai-hubavo za razhodki ;p

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.