Без да попитам...

Понякога ми се приисква да ти подаря
всичките си сънища… И думи.
Неподредените си мисли даже.
И тръпнещите мигове безмълвие.
Понякога ми се приисква да гравирам
желанията си във тъмните ти ириси.
Във мъжките ти вени да се влея.
Да бъда част от теб. Досадно – истинска.
А всъщност… само те покръстих в себе си.
Дори не те попитах дали искаш.
Не знаеш, може би,…но носиш титлата
“Пазителят на моята усмивка”...

6 коментара:

  1. Много е хубаво, а "Досадно – истинска"-та част ми харесва адски много ... :)
    Дано усмивката не те напуска никога и все така да радваш и такива като мен с хубавите си стихове ... а сигурен съм, че и други зарадвани ще има... :)

    ОтговорИзтриване
  2. ..и аз съм от зарадваните :) А и съм сигурна, че Той няма да има нищо против, въпреки че така на своя глава си го покръстила без разрешение :))

    ОтговорИзтриване
  3. Without asking.....
    ........................

    Sometimes I want to give you - as a present
    Every piece of my dreams... all my words
    My untidy thoughts...(about a sea or a desert)
    the moments I shiver , with no words to hurt

    Sometimes... I want to tenderly engrave
    every wish into your dark-eyed iris
    to flow in your man's veins... and crave
    to be a part of you - so much real
    (and at the same time ...like a harmless virus :-)..)

    But in fact... I only baptized you in me
    I didn't ask for permission ,not even for a trial
    you may not know, but you really have the degree
    "The keeper of my... soft woman's smile"...

    ..............................

    ОтговорИзтриване
  4. Много, много ми харесва !
    От тук до небето и...три пръста още - за разкош.
    ..*

    ОтговорИзтриване
  5. Само до небето?
    нацуп*
    Лигавя се :)
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.